Хризантеми
В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма
завръщане... Огнището е цяло
и мястото пред него е за двама,
но някак е самотно, опустяло...
Че някак здравословно и разделно
нахранили сме своите надежди
и общият ни знаменател е изчезнал,
и всеки в погледа си се оглежда...
Виж! Хризантемите за мен са връзка
със онзи, в миналото сбор от двама...
Унил дъждец отвън запръска,
но няма драма, няма драма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
