radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Nov 5, 2013, 10:03 AM

Хризантеми

  Poetry
1.1K 0 24

 

                                         В очите ми разцъфват хризантеми,

                                         напук на всичките мъгли –

                                         те пишат собствените си поеми,

                                         а мене странно ме боли...

 

                                         Че вече е сезон, от който няма

                                          завръщане... Огнището е цяло

                                          и мястото пред него е за двама,

                                          но някак е самотно, опустяло...

                                         

                                         Че някак здравословно и разделно

                                         нахранили сме своите надежди

                                         и общият ни знаменател е изчезнал,

                                         и всеки в погледа си се оглежда...

 

                                         Виж! Хризантемите за мен са връзка

                                         със онзи, в миналото сбор от двама...

                                         Унил дъждец отвън запръска,

                                         но няма драма, няма драма...

               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0