В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма
завръщане... Огнището е цяло
и мястото пред него е за двама,
но някак е самотно, опустяло...
Че някак здравословно и разделно
нахранили сме своите надежди
и общият ни знаменател е изчезнал,
и всеки в погледа си се оглежда... ...