Хронично непоглеждане на друг
Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят
очите - колкото да посивеят.
Учудващо, съвсем безропотно,
сърцето много видимо ще остарее.
Не ме поглеждай! Може би ще чуеш пукот -
душата мъничко ще се прекърши.
Познаваш ме, ще падна ничком духом,
но пък животът няма да се свърши.
Завий и продължи нататък. Аз не следвам,
а само като камъче пропадам
на дъното на цялата пустинна бездна
и се изгубвам, сякаш ме е нямало.
Недей се връща! Втори път не се намирам,
при все че първия не се сбогувам.
Изтрий, с каквото съм те провокирала,
и запази, с каквото те вълнувах.
Решиш ли, че е време, тръгвай първи!
Едва ли някога ще се забравим...
За спомен отнеси, с прегръдката ми,
последното "Приятелю, не съжалявам!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
