toxin (Таня Донова)
357 4100
2.12.2019 г., 21:13 ч.

Хронично непоглеждане на друг 

  Поезия
880 5 8

Надявам се ти първи да си тръгнеш някога

(прости ми тази перифраза).

До ъгъла на мислите ще те изпратя

и много мъничко ще те намразя.

 

И много мъничко ще се намокрят

очите - колкото да посивеят.

Учудващо, съвсем безропотно,

сърцето много видимо ще остарее.

 

Не ме поглеждай! Може би ще чуеш пукот -

душата мъничко ще се прекърши.

Познаваш ме, ще падна ничком духом,

но пък животът няма да се свърши.

 

Завий и продължи нататък. Аз не следвам,

а само като камъче пропадам

на дъното на цялата пустинна бездна

и се изгубвам, сякаш ме е нямало.

 

Недей се връща! Втори път не се намирам,

при все че първия не се сбогувам.

Изтрий, с каквото съм те провокирала,

и запази, с каквото те вълнувах.

 

Решиш ли, че е време, тръгвай първи!

Едва ли някога ще се забравим...

За спомен отнеси, с прегръдката ми,

последното "Приятелю, не съжалявам!"

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не бях те чел от 4 год.
    като сладка отрова звучи :"Приятелю,не съжалявам!"
    прилично готин стих!
  • Момчета, благодаря ви!
  • И пак хубаво! Много. Не съм особен познавач, но поразгледах и структурата - наистина ме впечатлява.
  • Цели пет куплета за"Приятелю не съжалявам",не ми се вярва.Ще го разбера от следващия стих по броя им.То гордост,гордост но чак толкова?
  • Радвам се да те видя, Мариана!
  • Благодаря ви, момичета!
  • "Не ме поглеждай! Може би ще чуеш пукот -
    душата мъничко ще се прекърши.
    Познаваш ме, ще падна ничком духом,
    но пък животът няма да се свърши." Няма драма, но носи ясния отпечатък на хроничната сърдечна болка. Поздравления за творбата, Таня!
  • Насладих се от срещата с една впечатляваща поезия и не "много мъничко", а наистина от цялата си душа и се зарадвах! Поздравления, Таня! ❤️
Предложения
: ??:??