Действие първо (1989/1990 г.)
«Партията пред народа
на колене днес да падне!» -
заявих, че бе на мода
критиката безпощадна.
Заявих, но тя не рачи.
Пак съм с нея пръв приятел.
Пък и «БеСеПе», туй значи:
«Благо Сендов – председател».
Действие второ (1996/1997 г.)
Че стреля се, че хлябът наш е кът –
за всичко Жан виновен бе държан.
Натякват му за ен плюс първи път:
«Къде ни е сполуката, Лъжан?»
Щом партията днес е във цайтнот,
изгубила властта с позор и срам,
логичен става следният ми ход –
от председател се превръщам в зам.
Действие трето (2000 г.)
Царю честити, Добруджа възвърнал
във лоното на родния предел,
съдбата ми защо тъй преобърна
или виновен само бе Анжел?
Навремето прочух се с тодорема –
че линията на април е права.
Днес шапката, ми казват, да си взема
и да потъна в сянка и забрава.
Епилог (ХХI в.)
Славата назад, далеч е –
май отивам към заник.
«БеСеПе», туй значи вече:
«Благо Сендов – посланик».
© Владимир Костов Всички права запазени