Действие първо (1989/1990 г.)

«Партията пред народа

на колене днес да падне!» -

заявих, че бе на мода

критиката безпощадна.

Заявих, но тя не рачи.

Пак съм с нея пръв приятел.

Пък и «БеСеПе», туй значи:

«Благо Сендов – председател».

Действие второ (1996/1997 г.)

Че стреля се, че хлябът наш е кът –

за всичко Жан виновен бе държан.

Натякват му за ен плюс първи път:

«Къде ни е сполуката, Лъжан?»

Щом партията днес е във цайтнот,

изгубила властта с позор и срам,

логичен става следният ми ход –

от председател се превръщам в зам.

Действие трето (2000 г.)

Царю честити, Добруджа възвърнал

във лоното на родния предел,

съдбата ми защо тъй преобърна

или виновен само бе Анжел?

Навремето прочух се с тодорема –

че линията на април е права.

Днес шапката, ми казват, да си взема

и да потъна в сянка и забрава.

Епилог (ХХI в.)

Славата назад, далеч е –

май отивам към заник.

«БеСеПе», туй значи вече:

«Благо Сендов – посланик».