ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,

КАТО ЯСНО СЛЪНЦЕ, КАТО СТАРО ВИНО,

НО ЗАЩО ЛИ  ВИЖДАМ В СЪНИЩАТА БЕЛИ 

КАК ЛОВЕЦ ТЕ ГОНИ И В ТЕБ СЕ ЦЕЛИ?

ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, КАЗВАТ, И ОТВЪНКА,

КАТО БЯЛА РОЗА, ХУБАВА, ТА ДРЪНКА,

САМО НИЙ КЪДЕ СМЕ В ТАЗИ ИСТОРИЯ

С  ДЖОБОВЕ ПРАЗНИ И БЕЗ КАТЕГОРИЯ?

САМО НАС НИ НЯМА В РАЯ С ЧУДЕСАТА,

КАРАМЕ Я НЯКАК СИ НАДОЛУ С ГЛАВАТА,

НАДОЛУ С ГЛАВАТА, НАГОРЕ С КРАКАТА,

С ДЛАНИ КЪМ БОГА, С ЛИЦE КЪМ СТЕНАТА.

ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,

ЖИТАТА ТИ ЗРЕЛИ, ВИНДТО ТИ ВИНО,

И НА ТАЗИ ХУБОСТ СВЕТЪТ СЕ УСМИХВА,

ПОСЛЕ СЕ ОБРЪЩА И ВСИЧКО ПРИТИХВА.

ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ С МИНАЛО БОГАТО,

ИМЕТО ТИ ЧИСТО - ХОРАТА ОТ ЗЛАТО.

САМО ЩО СЕ БАВИ ОЩЕ КАРАДЖАТА,

ЗА ДА НИ ОПРАВИ МАЛКО "СВОБОДАТА"!