22.08.2005 г., 11:20 ч.

Художничка 

  Поезия
1036 0 2
Рисувах с твоите сълзи
по твоето лице.
Плъзгах нежно четката,
ваях с пръсти красоти.
(Знаеше ли, че тъгата ти е толкова прекрасна...?)
Нарисувах огледало-
...................огледах се.
Най-горчивата от всички бях-
потекох,целунах те, а след това умрях.
Зарових се в устните ти-
ти присви очи-
различна бях , нали?!
Нарисувах есенна поляна
и дъжд проливен как вали.
Подгизнали листата мълчаливи
потъваха отново в твоите сълзи.
В ъгъла на устните ти
нарисувах малко слънце.
Тайно грееше, за да не видиш как блести.
Накрая с пръсти, капките дъжовни спрях.
На слънцето в усмивката ти дахох още светлина.
Сбогувайки се зърнах за последно вълшебната ти красота,
превърнах се в несбъдната мечта и отлетях.

© Дъга Есенна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??