Сбъркана приказка
Раздрънкана каляска, прашна,
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга,
а камо ли да съм принцеса.
Избягал принцът, казват, с друга.
Последвал си е интереса.
Посърнала и онемяла,
оглеждам замъка - несрета.
Ще си направя къща, бяла,
върху кокоши две крачета.
Когато спал си сто години
и с друга принцът ти избяга,
и приказката те подмине...
Така се ражда баба Яга...
-----------------------------------------
Благодаря на Marmadun - Таня Георгиева, за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
