Художник
И той замахна с молива.
И с всяка гънка запълни бялото платно...
И тялото й бе с изящество дарено,
със гола красота...
Той не с очи я гледаше,
а със сърце и със душа...
Всяка багра, всеки цвят шепнеше любов
и нещо в него надълбоко знаеше това...
Но той клетник беше, обречен на нещастие и самота...
Обичаше я, но само той го знаеше и тъй остана в сърцето му затворено, до идването на смъртта...
Но същото, де в него силно всеки миг трептеше,
споделено бе в нейните очи,
но тя не можеше да го обича волно, а тъй желаеше, уви...
Жена на богаташа най-виден,
най-властен във града...
Тя не можеше да се обрече с художник беден...
Който все твореше своите картини в мизерия, изпълнена със много жалост и тъга...
Но онова, дето в този ден той направи,
не бе като нищо друго досега...
То беше най-прекрасната картина.
Най-чудна във света...
Той нивга не и я даде...
И тя остана за неговите две очи...
Само за неговия свят покварен...
Непознат за всички други...
Чужд за хорските съдби...
След век... А май че два...
Там един човек откри я сред паяжини и прах...
И ахна пред безмълвното й съвършенство...
Пред този тъй реален блян...
И показа я на всички други, запозна я със света...
И в нея те останаха силно влюбени...
В тихата й красота...
Картината на незнайния художник,
пълна с изящество, прелест и мъничко тъга...
Сложиха и сума преголяма...
За продажба стана тя...
Но дали онова, де погуби художника във онзи ден,
дали съдбата му нещастна
и невъзможната любов
с пари можеха да се закупят...
С цифри да се заменят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
