... ХУДОЖНИК
Като стъкло асфалтът е леден -
образа ти там с лунен лъч изписах.
Трепери в студ деня пореден-
чакам те, самотен и орисан.
Очите повтарят твоето име.
Асфалтът е вече черна река.
Не зная пролет ли е? Или зиме...
От мъка изсъхна моята ръка...
© Мимо Николов Всички права запазени