7.11.2023 г., 12:40

Художник или програмна музика в картини

715 2 4

Художнико, нарисувай ми картина

вземи със дъх парченце глина

и върху платното постави

с четка добави и слънце

да изсуши калта

да полетят над нея птици

с множество слънца

 

Художнико,  нарисувай ми тъга

вземи от своята палитра светлите бои

с тях да са коне неубоздани

препускащи  към пропастта

 

Художнико, нарисувай ми надежда

вземи от всички цветове

искрящо в непорочност мисли

с дете протегнало към  тях ръце

 

Последното платно остави го бяло

в средата със едно сърце

растящо  да е  в перспектива

и пълно от любов ,  единствено  сърце

 

Накрая не забравяй, подпиши се

във ъгъла със име,  дата и с една изплакана сълза

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Николай,благодаря ти
  • Благодаря ви Лидия, Руми Щерева, Младене, благодаря ви с поклон до земи за отделеното време и внимание
  • Ти рисуваш с думи. Поздравления
  • Мисля, че много сърца с любов ще получиш, Руми, заради поезията, която ни поднасяш. А художниците много картини са нарисували,и на тях има и слънце,и дъжд, и сърца, и надежди, и любов..., но ние не знаем за тях, защото те са останали в галерии, в архиви, в албуми - затова ти просто си представи картините, които искаш - пък може някой и да ти нарисува такива, възможно е!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...