9.10.2016 г., 16:51

Художникът, който рисува ветрове

555 0 0

ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО РИСУВА ВЕТРОВЕ 


Р.Чакърова 

 

Красиво е... В златисто до червено... 
Като в богата есенна палитра. 
Художникът дали е влюбен в мене? 
Ще пратя сиво гълъбче - да го попита. 


Какво?  Какво ти каза?... Отговори ли? 
Видя ли го?  Рисуваше ли още? 
Какво рисуваше? Цветята или хората? 
Или безсънието в свойте тихи нощи? 


И кой е той? Познат или далечен? 
От другаде или е от Земята? 
Той знае ли, че аз съм се обрекла 
единствено на моя нежен вятър? 


Картината е чудна. Ще я гледам... 
Защото се познах отчасти в нея -
принцесата, по настоящем бедна, 
и някаква позастаряла фея,


забравила магията как става -
как се прогонват слепи страхове... 


Художникът си заслужава -
умее да рисува ветрове... 

 

Лондон 2016 '

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...