Хусари
419
0
0
Защо ви вас съдбата тъй товари,
със дълг прекрасен и жесток,
да се наричате хусари,
на порока буйният поток.
След вас места стоят опожарени,
след вази само гробът е остал,
пред нас вий кланяте се пак смирени,
без даже капчица печал.
И ето, пак на бой сте призовани,
и господ ще ви пази там, дано,
или за нас все още неразбрани,
със смъртта ще станете едно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
