Хусари

Защо ви вас съдбата тъй товари,

със дълг прекрасен и жесток,

да се наричате хусари,

на порока буйният поток.

След вас места стоят опожарени,

след вази само гробът е остал,

пред нас вий кланяте се пак смирени,

без даже капчица печал.

И ето, пак на бой сте призовани,

и господ ще ви пази там, дано,

или за нас все още неразбрани,

със смъртта ще станете едно.