Jan 25, 2016, 7:47 PM

Хусари 

  Poetry » Other
270 0 0

Защо ви вас съдбата тъй товари,

със дълг прекрасен и жесток,

да се наричате хусари,

на порока буйният поток.

 

След вас места стоят опожарени,

след вази само гробът е остал,

пред нас вий кланяте се пак смирени,

без даже капчица печал.

 

И ето, пак на бой сте призовани,

и господ ще ви пази там, дано,

или за нас все още неразбрани,

със смъртта ще станете едно.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??