Хвани ме за ръка
ХВАНИ МЕ ЗА РЪКА!
Да повървим...
Да се почувствам пак жена!
Жадувана и чакана...
И съблечи от мене тази самота!
Хвани ме здраво!
Не ме изпускай!
Аз свикнала съм да вървя сама...
Забравила съм мъжката милувка.
Самотно скитах по света.
Аз силна съм!
През бури преминавах...
Не ме уплаши никоя беда!
Във хилядите битки оцелявах,
но винаги накрая бях сама.
Съдбата срещна ни.
Не бе случайно...
Участваме във нейните игри.
Но трепна нещо в мен незнайно,
напомни ми забравени мечти
и твоят поглед закова се във ума ми!
Преследват ме прекрасните очи!
Превръщат в приказка денят ми,
а в нощите блестят като звезди!
A-V-A
14.01.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ава Симеонова Всички права запазени
