Хващаме ли бас?
Хващах се на въдици със устрем на акула,
но, с опит на скумрия, пак ме връщаха в морето.
(Не ставах – в заключение.) Не ставах. Кръгла нула.
Мълчах си като риба и разплаквах се в ръцете си.
Хващах и хорото в чисто търсене на близост -
все нещо да засити най-духовния ми глад,
но гладна мечка на хорото – знаеш. Не излиза.
(Докато не чуе най-добрия музикант.)
И как се случи ТИ да разтанцуваш в мене мечката
на собствената ми духовна несебепризнатост?!
Хванах се, че гледам те; че слушам те; че смея се;
хванах се, че искам да ми го…
… така нататък.
Хващам се директно за главата покрай тебе –
не акула - ставам рак... скарида… Риба тон!
Някак си - морето ми го смъкна до колене
и от кръгла нула се превърнах в МИЛИОН!
Мечката играе в мен на всеки кръгъл час;
хващам се, че мачкам с теб предишното си его!
И искам да извикам: "Хайде!!!
Хващаме ли бас?"
… и да ме научиш как да свиря
с теб на него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
