Mar 27, 2015, 10:53 PM

Хващаме ли бас? 

  Poetry » Love
656 0 5

Хващах се на въдици със устрем на акула,

но, с опит на скумрия, пак ме връщаха в морето.

(Не ставах – в заключение.) Не ставах. Кръгла нула.

Мълчах си като риба и разплаквах се в ръцете си.

Хващах и хорото в чисто търсене на близост -

все нещо да засити най-духовния ми глад,

но гладна мечка на хорото – знаеш. Не излиза.

(Докато не чуе най-добрия музикант.)

И как се случи ТИ да разтанцуваш в мене мечката

на собствената ми духовна несебепризнатост?!

Хванах се, че гледам те; че слушам те; че смея се;

хванах се, че искам да ми го…

… така нататък.

Хващам се директно за главата покрай тебе –

не акула - ставам рак... скарида… Риба тон!

Някак си - морето ми го смъкна до колене

и от кръгла нула се превърнах в МИЛИОН!

Мечката играе в мен на всеки кръгъл час;

хващам се, че мачкам с теб предишното си его!

И искам да извикам: "Хайде!!!

Хващаме ли бас?"

 

… и да ме научиш как да свиря

с теб на него.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??