Изплъзват ми се дните...
Ей така,...
като хвърчило на конец
отлитат...
подети от неземни ветрове...
Отнесени далеч,
в небитието,
та нивга да не се завърнат...
И тичам аз след тях...
След изгревите
и след залезите...
всеки ден,
що имам даден...
Конеца се опитвам все да хвана...
Хвърчилото хартиено
да яхна , да озаптя!
Да съм му господар -
поне за ден, поне за миг...
и с него
във висините на живота си
да полетя!
Отгоре да погледна...
Живота си да разгадая...
Във шепите си
щастието да грабна,
да го скътам,
а лошото...
- в скалите на морето бурно
да го пусна!
Там да се разбие...
и никога, до никой да не стигне!
Дори и дни
да вземе от живота,
на хвърчилото ми лудо...
Да са останали
щастливите моменти само!
Останалите...
да са изгорели,
във слънчевият полет
на едно отвързано,
хартиено хвърчило...
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
7/04/2021
© Valentina Mitova Всички права запазени