... но явно ти отивам – на чаршафите...
И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме.
Семейство. Заверено и подписано.
Не си смених фамилията, името,
за щастие, по документ орисано.
От пръстите ми тънки падат пръстени.
Какви ти клетви и до гроб обричане?
Като онази крива круша, необръстена,
отдавна нямам право на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
