и ако съм безчувствена... (Сутрешен Монолог с Ангела)
Събуждам се.
Излизам ясна на перваза.
И здраво стъпила на него -
разголвам бялата си гръд.
Събличам се -
да пиете от мене.
Да хапете от мене, даже -
плът. На залъци непреглъщаеми.
Не искам да го спра -
тупти сърцето бясно -
да ви се докаже,
че е светло място.
Изопвам си до болката - широко -
мускулите на крилата
чак до таза,
чак до рамената.
И всяко мъничко перце -
по ред,
високо,
просмуквам до настръхнало - със вятър.
Е, ето...
Вижте ме!
Да, аз съм тази,
същата, която
грее мокра от зората.
Вижте същността ми.
Вижте моята осанка -
лека.
Със мощ огъвам правото - в дъга.
Един размах.
И втори се разтяга вече -
с екстаза на заоблената капка.
Искри, Енергия и Чистота.
Та аз дори не хвърлям сянка!
Течна -
росата не полепва по лицето ми.
Изчистено е зрението от мъгла.
И всеки ангел, знайте, плакал е в смирение,
докато не приеме собствената си съдба.
Да, всеки ангел е убил сърцето си,
за да заслужи собствената си душа
всевечна.
Че и вашата.
Е, ето...
Вижте ме!
Да, аз съм тази,
същата, която:
ако не сте привикнали
със светлината -
вашите очи
ще дразни.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Предизвикателно.
-
Тук лиричната героиня навлиза в осъзнато, трезво състояние ("Събуждам се"
, поема отговорност и дава метафоричен израз на идеята, че пребиваването в света и общуването с хората е жертвен акт ("да пиете от мене.
Да хапете от мене".
Този жертвен акт е и предпоставката за летене ("крилата..." и сила ("огъва...", а също и за постигане на идентичност ("Да, аз съм тази". Самото постигане на идентичност, при това с условно идеални - ангелски, измерения, се съчетава с жертвеност в рамките и на собствената личност:
"всеки ангел е убил сърцето си,
за да заслужи собствената си душа".
Това трябва да се разбира като аналог на болезненото, но и благодатно относително разделяне на душа и дух (вж. и Евр. 4:!?), на борба и евентуална победа над страстите (греховните). Крайната непряко заявена идентификация със светлината е едно предизвикателство, което е приемливо само в подтекста пак на жертвеността, защото иначе би било горделивост.
Трябва да се отбележи и катарзисния смисъл на една такава поетична декларация и откровеност, при което героинята се и поотърсва от всички, които користно - осъзнато или не, се присламчват към нея . Може би в катарзисния момент има и надличностен елемент доколкото героинята съобщава, че "заслужава", извоюва, освен собствената си си душа и душите на другите ("Че и вашата."
И те така!
Поздрав с :<a href="https://www.youtube.com/watch?v=jGB2lf8zxR0" >Francesco De Gregori - La Donna Cannone (English Version)
One day I'll shove this huge heart of mine into the stars, I promise that I will
And beyond the blue of the circus tent into the wild blue I'll fly.
When the huge cannonball woman will turn into gold and silver
without passing through the station she'll get on the last train.
In spite of all the harmful and proud people my name will be bright
and the day will hold on at the gates of the night
while the paying people will clap their hands
and out of the cannonhole a song will spread.
And with my hands, my love, your hands I'll hold
and saying no words into my heart I'll carry you.
And I'll have no fear if i'll not be lovely as you'd like
but we'll soar up in the sky, flesh and blood, and we'll not return.
And with no hunger, no thirst, and with no wings, no safety net, we will fly away.
This is how the huge cannonball woman, that gigantic mystery flew,
alone glided into the dark sky
All the people closed their eyes, in the exact moment she disappeard
Many more went on swearing that they were not there.
And with my hands, my love, your hands I'll hold
and saying no words into my heart I'll carry you.
And I'll have no fear if i'll not be lovely as you'd say
but we'll soar up in the sky, flesh and blood, and we'll not return.
And with no hunger, no thirst, and with no wings, no safety net, we will fly away. </a > -
Много възвишено и докосващо признание.Радвам се че виждаш светлината.И я раздаваш на всички.Макар и с малко натякване.Но когато не те чуват за добро човек трябва да говори високо и ясно!Поздрав за стиха!!!
-
Привет,
Северина мое ледено момиче!
Май съм пропуснал нещо, докато се шляех из "Дън гори Тирилейски"?
Но харесвам туй що сте сътворили и гали същността на ефирността ми!
От КРЕТЕНА завърнал се! 6 от мен! -
"И всеки ангел, знайте, плакал е в смирение,
докато не приеме собствената си съдба.
Да, всеки ангел е убил сърцето си,
за да заслужи собствената си душа
всевечна.
Че и вашата."
--------------------------------------------------------------
Оригинално, дръзко и силно звучи! Философски стих с философско послание! Дори и в контекста на текста се чете непримирия бунтарски дух на лирическата, която не се страхува да бъде себе си. Няма съмнение, че тя вече е наясно с факта, че никой не може да спре новото, което идва, което ще погребе старото, сигурна е, че съвсем скоро ще се отърве от оковите на двуличното светско целомъдрие,и точно затова си позволява да е впечатляващо искрена в своята войствена изповед... ПОЗДРАВИ! -
Напомни ми "Петият елемент"...
Здравей! -
Да, всеки има нужда да покаже най-ценното у себе си - ангелското. Но рядко това бива забелязано.
"Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."
/Паскал/.
Поздравление за хубавия ти стих, Северина! И най-висока оценка от мен!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Sant'Agostino (354-430)