И ангелите плачат
Паднал ангел,
две скършени крила,
ръцете паднали в калта,
краката обляни от кръвта -
кръвта на Любовта.
Душата е сломена,
сърцето не спира да кърви,
а очите мокрят ли, мокрят
старите мечти.
Теорията за любовта -
илюзия голяма беше тя.
Болката топи те,
докато от тебе
не живот,
не въздишка,
а разпръсната пепел
по върховете не остане
и късчето любов в сърцето ти
не догаря.
Вече чувствата не са от значение,
разумът е този, който надделява,
а сърцето догаря ли, догаря,
в огън гори,
боли,
но болката не ще оправи
сломените души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
