3.08.2015 г., 7:39

И аз

732 0 16

И аз

Усещам, но достатъчно ли е?
Пътувам? Накъде!
Убежище от прах мие
морните нозе.
Луната се разпадна и
събра се, за мен.
Звездите лудуват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължението започва с вашето въображение Шегувам се. Аз свързвам последното изречение със заглавието - т.е. заглавието се появява втори път, за да каже, че и аз лудувам, като звездите.
  • За мен това стихотворение е добре, но е недовършено! Завършила си с изречението "Звездите лудуват", но с него трябва да започне продължението! А и ще ти дам съвет, който се отнася за всички, които искат да ме послушат, стихотворенията трябва да са на четиристишия!
  • Ласка, тъкмо те коментирах и, още с усмивка на лицето от стиха ти, виждам твоя коментар Благодаря ти!
  • Много хубава миниатюра!
  • Драго, радвам се!
    Ева, благодаря! Напълно съгласна съм с допълнението ти

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....