И аз
И аз
Усещам, но достатъчно ли е?
Пътувам? Накъде!
Убежище от прах мие
морните нозе.
Луната се разпадна и
събра се, за мен.
Звездите лудуват.
© Йоана All rights reserved.
Aug 3, 2015, 7:39 AM
Comments
Comments
-
Продължението започва с вашето въображение
Шегувам се. Аз свързвам последното изречение със заглавието - т.е. заглавието се появява втори път, за да каже, че и аз лудувам, като звездите. -
За мен това стихотворение е добре, но е недовършено! Завършила си с изречението "Звездите лудуват", но с него трябва да започне продължението! А и ще ти дам съвет, който се отнася за всички, които искат да ме послушат, стихотворенията трябва да са на четиристишия! -
Ласка, тъкмо те коментирах и, още с усмивка на лицето от стиха ти, виждам твоя коментар
Благодаря ти! -
-
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
