6.07.2023 г., 11:06 ч.

И аз 

  Поезия
194 3 1

Всяка вечер, щом очи затворя,

мисля си за любовта... тя е нашата упора

вяра в вечността. А тя, кучка бясна,

сълзите превръща в грях.

 

Защо не спорим с' себе си не зная...

защо преглъщаме горчилката във нас?

Дали защото сами наказваме се ние

и потъваме във грях.

 

Всеки дава ти акъл... рови с пръсти

раната кървива и защо?

Дали заслужил си участта горчива!?

Шоколад, измама, тишина... и аз.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Вики че сподели с мен мойте мисли и постави стиха ми в любими!!!💐
Предложения
: ??:??