6 jul 2023, 11:06

И аз 

  Poesía
193 3 1

Всяка вечер, щом очи затворя,

мисля си за любовта... тя е нашата упора

вяра в вечността. А тя, кучка бясна,

сълзите превръща в грях.

 

Защо не спорим с' себе си не зная...

защо преглъщаме горчилката във нас?

Дали защото сами наказваме се ние

и потъваме във грях.

 

Всеки дава ти акъл... рови с пръсти

раната кървива и защо?

Дали заслужил си участта горчива!?

Шоколад, измама, тишина... и аз.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Вики че сподели с мен мойте мисли и постави стиха ми в любими!!!💐
Propuestas
: ??:??