myav (Яв Енчева) - Произведения

Сърцето ми е леко

Сърцето ми е леко днес.
Не усещам даже, че го нося.
А зад трагизма на нахапаните устни
крие се усмивка.
Аз вятър съм, ...

myav

Поезия » Бели стихове

2015-04-21T22:32:10+03:00 987

Душата му тежеше цял атом

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...

myav

Проза

2015-02-19T23:02:03+02:00 962

Новогодишни романтики

В дванайсет часа
на Нова Година
никой няма да те целуне.
В дванайсет без две
иди в банята ...

myav

Поезия » Бели стихове

2014-12-31T17:29:04+02:00 992

Тя беше със косите на сено

тя беше със косите на сено
и с очи, които само студ навяват
но беше топла
топла като лято
като камина стара, ...

myav

Поезия » Бели стихове

2014-08-26T20:29:04+03:00 988

Пружина

като никому ненужна пружина,
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите ...

myav

Поезия » Бели стихове

2014-08-15T16:18:48+03:00 956 1

Метро на живота

Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща ...

myav

Поезия » Бели стихове

2014-04-03T10:57:30+03:00 998

Очите на мъртвата

- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...

myav

Проза » Разкази

2014-03-27T18:09:43+02:00 1.1K 1

Сън на пролет

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога ...

myav

Поезия » Бели стихове

2014-03-20T14:13:03+02:00 964 1

Душа

Къде ли са мойте очи безпорочни
неразтърсени от света тъй проклет
Къде са светлите нощи
обезсмъртени от някой поет
Къде са смислите лъчисти ...

myav

Поезия » Философска

2013-12-17T23:12:52+02:00 1K 2

И аз нея, почти

Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива, ...

myav

Поезия

2013-10-06T22:12:42+03:00 1.1K 2

Балони и небе

Щастието е балон
който пораства голям и отразява небето
а в апогея на съществуването си се пръска
и залепя тъжни останки
и слюнка на нечия стена. ...

myav

Поезия » Друга

2013-08-09T20:29:52+03:00 1K

Не се влюбвай

Не се влюбвай.
Не плачи и още по-малко пък страдай,
Не показвай,
Остави им само догадки.
Строй стени ...

myav

Поезия

2013-01-11T16:26:12+02:00 944 1

Коткоубиецът

Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...

myav

Проза » Разкази

2012-12-25T19:33:34+02:00 1.1K 3

Яна

Яна е на 16. Има синя коса и големи, детски очи.
И както всеки човек, който излъчва невинност, и нея избягват да я гледат в очите, защото си мислят, че кирливите им ризи ще излязат наяве. Те, човеците, най се страхуват от лошото мнение за тях.
И бездруго нея рядко някой я заговаря. А стане ли дума з ...

myav

Проза » Разкази

2012-12-11T11:17:58+02:00 1K

Петото сетиво

Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-25T15:52:28+02:00 1.1K

Рисувам те писател

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-11-06T11:33:56+02:00 1.3K 1

Исках да бъда писател

Исках да бъда писател, това е.
А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.
Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.
Исках да съм способна да покажа всичко.
Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма. ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-20T10:19:00+03:00 1.3K

Хероинова скитница

Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...

myav

Проза » Разкази

2012-07-13T13:50:46+03:00 1.3K 1

Осмият цвят на дъгата

Малко съм беден, може би малко повече от малко, но имам голяма глава, пълна с цветове.
Граматиката ми е леко куца, нося очила, залепени с тиксо и ям филийки с маргарин за вечеря, но ти такъв си ме хареса. Акцентът ми е глупав, а интонацията - смешна; говор на мечтател.
Пия кафе с три лъжички захар и ...

myav

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2012-07-10T09:14:41+03:00 1.9K 6