И аз нося сърце и душа
И аз нося сърце и душа
и искам, да бъда обичан!
Не съм безгрешен и аз греша,
но още на звяр не приличам!
Отново се върнах във вкъщи.
Прескочих свещения праг!
Уютът пак ме прегръща,
пак срещам погледа благ!
От Ковид едвам оцелях!
Ето ме, в класната стая.
Застанал смирено пред Тях,
какво да им кажа,
не зная!
Стана ми топло и мило!
Лицата им сияят като зора!
Обич към мене таили,
те викнаха мощно ,,Ура!"
В кръчмата ще се отбия,
да видя моите другари!
По едно с тях да изпия
и рукнахме песните стари!
И аз нося сърце и душа
и искам, да бъда обичан!
Не съм безгрешен и аз греша,
но още на звяр не приличам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
