21.01.2011 г., 8:22

И аз от този свят ще си отида

2.2K 0 10

  

„и аз от този свят ще си отида”

                                  Христо Банковски

 

 

И аз от този свят ще си отида...

Тревите ще се вдигнат подир мен

в следите от прощалната талига,

в могилата, с венци от цвят червен.

 

А птичките във клоните ще пеят –

спасен ще съм от земния си плен

и някъде в ефира ще се рея,

с невидими криле, обезтленен.

 

Недейте да тъжите, мои мили,

ще дойда във съня ви в тиха нощ,

духът си да зареждам с нови сили –

за орбитата лунна трябва мощ.

 

Земята долу синкава ще пълни

бездънния космичен небосвод

и моята любов на ярки мълнии

за миг ще потече в прощален зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох,много тъжно,много красиво!!!!
    Благодаря ти за емоцията!
  • Никъде няма да ходиш, не и скоро, не те пускам!
  • !!!
  • Благодаря ти, че мога да се наслаждавам на прекрасното ти творчество!Стихотворението е безмерно красиво, само дето мисля, че имаш още много красиви стихове да напишеш...Поздрав!
  • Много е хубаво...!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...