И блян е, че пак ще сме двама
И блян е, че пак ще сме двама
Обсипват звездите небето
и грейва небесната шир...
Тъй дълги са дните, сърцето
въздиша по тебе безспир...
И трепка злощастна омара,
в душата ми всичко е прах...
Но как да си нося товара,
когато така ме е страх...
Неволно докосвам гръдта ти
и пламва у мене пожар...
Дърветата люшват листата,
отпивам от твоя нектар...
И блян е, че пак ще сме двама,
притискам се силно до теб...
Взаимност в прегръдката няма.
Ти друга обичаш, мой Феб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
