И цъфна ябълката в бяло...
И цъфна ябълката в бяло...
Месечината,
бяла и светла,
плахо във прозореца
наднича,
в очите ми
пак се оглежда,
но тъжна
и някак различна.
Уловила тихо
и моята мъка,
като сестрица
мила в нощта,
нежни сълзи
от бели звездици
жално отронва
с небесна тъга.
В утрото
пролетно, светло,
нощните бисерни,
бели сълзи
някой тихо,
грижливо събирал
в дървото отсреща,
като ябълков цвят разцъфтял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
