И цъфна ябълката в бяло...
Месечината,
бяла и светла,
плахо във прозореца
наднича,
в очите ми
пак се оглежда,
но тъжна
и някак различна.
Уловила тихо
и моята мъка,
като сестрица
мила в нощта,
нежни сълзи
от бели звездици
жално отронва
с небесна тъга.
В утрото
пролетно, светло,
нощните бисерни,
бели сълзи
някой тихо,
грижливо събирал
в дървото отсреща,
като ябълков цвят разцъфтял...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
