И дано климатикът изсуши
сълзите ми,
забранено е да плачеш,
забранено е да чувстваш...
трябва да си клоун,
който винаги рисува
широката усмивка,
прикриваща проблемите.

А душата прогизва
от мъката на неизбежното...
И дано климатикът изсуши
сълзите ми,
защото само те ми останаха,
а трябва да съм празна
като всички образи,
живеещи в черно-белия
ми телевизор...

Виждаш ли, изгнивам
в ада, в ада на собствената ми реалност.