Регина (Радост Даскалова)
374 1425
7.06.2014 г., 13:16 ч.

И два кубика пръст 

  Поезия
642 0 5

Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.

Илюзиите ми измряха -
поне за тях натам да не бера гайле.
Наскоро ковнах им капака -
то, всяко живо, след известно време - мре.

Сега цъфтя и връзвам напровала.
Сега е време да се пиша философ!
И да разбридам до премала
тематиката за вселенската любов.

Добре съм! Но ще се оправя.
Животът се оказа гаден, но пък къс.
Та, ще добутам някак си до края -
до свещи, жито, поп и два кубика пръст.

Цъфтя и връзвам - честна дума!
Какво завръзвам, ли? Ей, Бога ми - не знам!
Оттук насетне ставам умна
и всеки да погребва мъртвите си сам.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, хареса ми!
  • благодаря за коментарите и особено на Анабел, за уместния цитат!
  • Колоритно описание на дереджето на целокупния български народ!И сме стигнали до жито и два кубика...Браво!
  • Браво!
  • "Проблемът е, че ми омръзна
    да ми цъфтят налъмите във банята."

    Нали знаеш, колко много мечти
    се сбъдват при цъфтежа на налъмите.
    Та значи имаш този шанс и ти
    със нещо да разбудиш таласъмите...
    И нещо малко да просветне в тъмнината
    като светулка,като смях обвит във спомен.
    А пък онези там, кубици двата -
    те нека чакат.Да натрупаш жизнен опит...
Предложения
: ??:??