И два кубика пръст
Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха -
поне за тях натам да не бера гайле.
Наскоро ковнах им капака -
то, всяко живо, след известно време - мре.
Сега цъфтя и връзвам напровала.
Сега е време да се пиша философ!
И да разбридам до премала
тематиката за вселенската любов.
Добре съм! Но ще се оправя.
Животът се оказа гаден, но пък къс.
Та, ще добутам някак си до края -
до свещи, жито, поп и два кубика пръст.
Цъфтя и връзвам - честна дума!
Какво завръзвам, ли? Ей, Бога ми - не знам!
Оттук насетне ставам умна
и всеки да погребва мъртвите си сам.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
