13.11.2021 г., 10:41 ч.

И есента е дом 

  Поезия » Пейзажна
503 1 3

И есента е дом

 

Пусти плажове и само

вятър вее знамена́

тук забравени, оставени

с отшумели времена́...

 

Плажните чадъри виснат,

будят във душите стрес,

а от облаци надвиснали –

дъжд ще се излее днес...

 

Птица някаква подскача,

грак тревожно прозвучи,

счупено крило провлачва –

инстинктивно, може би...

 

Сигурно и тя усеща,

че е вятърът студен

и събаря я – щом среща

я насрещно разгневен...

 

... Дълго време не минава

по брега сега човек,

а прибоят нагнетява

тъжен и гръмовен ек...

 

... Но почти като в легенда

(фантастично, изведнъж)

в бялата прибойна лента –

газят и Жена и Мъж...

 

Нищо, че Светът е Есен

и е вятърът студен –

в лятото си е унесен

всеки в есенния ден...

 

... А прибоят ги залива,

блъска ги с вълни, но щом

в Любовта си са щастлви –

Есента е също дом!...

 

12.11.2021.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??