И есента е дом
И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́...
Плажните чадъри виснат,
будят във душите стрес,
а от облаци надвиснали –
дъжд ще се излее днес...
Птица някаква подскача,
грак тревожно прозвучи,
счупено крило провлачва –
инстинктивно, може би...
Сигурно и тя усеща,
че е вятърът студен
и събаря я – щом среща
я насрещно разгневен...
... Дълго време не минава
по брега сега човек,
а прибоят нагнетява
тъжен и гръмовен ек...
... Но почти като в легенда
(фантастично, изведнъж)
в бялата прибойна лента –
газят и Жена и Мъж...
Нищо, че Светът е Есен
и е вятърът студен –
в лятото си е унесен
всеки в есенния ден...
... А прибоят ги залива,
блъска ги с вълни, но щом
в Любовта си са щастлви –
Есента е също дом!...
12.11.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
