И ето пак...
И ето пак към стаята ми гледаш,
пак със поглед ме изследваш...
Пак в очите ти страст танцува,
която иска с мен да пофлиртува...
Виждам как захапваш нежно устни...
Изпитваш ме, а на мен изглеждат ми тъй вкусни...
И с нетърпение чакам нощта да падне,
за да мога пак за час да те открадна!
И ето ни отново с теб лице в лице,
отново бие до лудост моето сърце...
А ти ме гледаш и сякаш това те забавлява
да гледаш как от страст по тебе полудявам!
Но утре пак ще се преструваш, че не ме познаваш
и само с тайни погледи ще ме даряваш...
И страстта ти - затрупана под хиляди окови,
ще изчака мрака, да изригне пак готова.
Ако това ти стига, ще ти кажа, че се лъжеш,
няма как от чувствата да се измъкнеш...
Но няма страшно, ще продължавам да съм твоята тайна,
ще преглътна, че съм само бягство в нощта ти мрачна и потайна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
