22.12.2013 г., 14:13

И ето, трябва да порасна

1K 0 0
И ето, трябва да порасна, а хич не ми се ще.
Помня колко хубаво беше, като бях
малко щастливо дете.

И ето, трябва да порасна, 
дори и хич да не ми се ще.
Боря се, както аз мога,
но не от все сърце.

И ето, трябва
да бъда нещо, което не ми е
присърце, но няма, не искам, не мога.
Толкова ли е лошо да бъда
малко щастливо дете.

И ето,
напук и на инат,
аз преживявам, усещам и чувствам,
тъй както го умее по детски наивно и чисто само едно
щастливо
дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...