tsveti4ka (Цвет)
198 271
5.08.2010 г., 16:31 ч.

И гледам как светът ми се повтаря 

  Поезия » Философска
458 0 3

И гледам как светът ми се повтаря...

От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.

И сутрин искам образа ти в мене да изгние!
Пък е и някак странно... времето в душата ми.
Черни облаци се появяват, изчезват после в миг.
Урагани се надигат в сила непозната,
но мойто Слънце овладява всеки техен пик.

 

И гледам как светът ми се повтаря
или пък преражда се и сетне пак във мен расте.
В него всичко ново адски старо е...
и нито с разум, нито с воля можeш да го спрeш.

Някъде дано, между стрелите и усмивките,
дано, дано намеря мъдрост и цветя!
Пък и нали, дори без карта, все пак пътникът
не би увиснал на средата на света?

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??