И гледам как светът ми се повтаря
И гледам как светът ми се повтаря...
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние!
Пък е и някак странно... времето в душата ми.
Черни облаци се появяват, изчезват после в миг.
Урагани се надигат в сила непозната,
но мойто Слънце овладява всеки техен пик.
И гледам как светът ми се повтаря
или пък преражда се и сетне пак във мен расте.
В него всичко ново адски старо е...
и нито с разум, нито с воля можeш да го спрeш.
Някъде дано, между стрелите и усмивките,
дано, дано намеря мъдрост и цветя!
Пък и нали, дори без карта, все пак пътникът
не би увиснал на средата на света?
© Цвет All rights reserved.
