И хлябът ми, със седем е кори...
Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне
и въздухът от сълзи ще горчи.
Градушка и светкавици безпътни,
душата заглушават. Да мълчи.
Ако изстина, ще съм просто ледник.
Вулканът в мен сред дим ще догори.
Но съм жена. Любов съм, до последно.
И хлябът ми, със седем е кори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
