И хората

И хората гадни били и не виждали в себе си смях;
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.

Аз ли? Аз повече имах от всеки човек
и славата имах и знаех - животът е лек,
но моята слава не бе някак сиво-себична -
раздаваше себе си напук на тълпата логична.

Сега ли? Сега навън е студено;
и цели високи - във мен уморено;
не помня аз как дотук се добрах -
някой ме бутна, сама ли избрах?

Но хората гадни били и не виждали в себе си смях;
но хората странни били и не знаели какво точно е грях;
и хората все още се спъват в своето его жестоко,
а аз се мотая и чувствам - отново затъвам дълбоко.