Feb 8, 2012, 10:58 PM

И хората

  Poetry
480 0 0

И хората гадни били и не виждали в себе си смях;
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.

Аз ли? Аз повече имах от всеки човек
и славата имах и знаех - животът е лек,
но моята слава не бе някак сиво-себична -
раздаваше себе си напук на тълпата логична.

Сега ли? Сега навън е студено;
и цели високи - във мен уморено;
не помня аз как дотук се добрах -
някой ме бутна, сама ли избрах?

Но хората гадни били и не виждали в себе си смях;
но хората странни били и не знаели какво точно е грях;
и хората все още се спъват в своето его жестоко,
а аз се мотая и чувствам - отново затъвам дълбоко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Ферес All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...