8 февр. 2012 г., 22:58

И хората

481 0 0

И хората гадни били и не виждали в себе си смях;
и хората странни били; не знаели какво точно е грях;
и хората бедни били, а имали повече кеш;
и хората славата ровели и ставали все повече леш.

Аз ли? Аз повече имах от всеки човек
и славата имах и знаех - животът е лек,
но моята слава не бе някак сиво-себична -
раздаваше себе си напук на тълпата логична.

Сега ли? Сега навън е студено;
и цели високи - във мен уморено;
не помня аз как дотук се добрах -
някой ме бутна, сама ли избрах?

Но хората гадни били и не виждали в себе си смях;
но хората странни били и не знаели какво точно е грях;
и хората все още се спъват в своето его жестоко,
а аз се мотая и чувствам - отново затъвам дълбоко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Ферес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...