I. Хубаво Ленче
I. ХУБАВО ЛЕНЧЕ
Хубаво Ленче грозде си гази,
гази Елена, тихо нарежда:
„Ой, ти Соколе, в горските пазви,
чета в Пирина що си превеждаш,
стига си бродил, в село ела си
вино дорде ми в бъчви прекипне.
В пъстри шевици-иконостаси
маса с покривки пак ще надипля.
Мелнишко вино ще ти налея
да го опиташ с гозбите вкусни –
твойта хайдушка песен ще пея,
ти да жаднееш тръпни ми устни.
Щом и звездите в лоното Боже
емнат с луната приказки стари,
ще те обвия в пъстрото ложе
като лозница с пръсти-ластари.
Ой, ти Соколе, в робската мъка,
слез на мегдана в нашето село,
пушки да гръмнат – дълга разлъка,
танец да водиш с знаме развeно!...”
Ленче си гази грозде, нарежда,
гази Елена, Богу се моли:
„Кум да ми стане мойта надежда,
свещи венчални – двете тополи!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
