4.09.2008 г., 15:38

И искам да ме няма

2K 0 29

Искам да мълча в потръпващия мрак.

Единствена луната да ме чуе.

Камбанено да дишам. Като в храм.

Ранима пеперуда душата ми да бъде.

 

И искам да крещя, когато няма ме.

Когато ме направиш никаква.

По-трудно е да полетя, умирайки.

Изпивай раните. И взимай всяко вдишване.

 

И искам да те няма. Че убиваш.

Кръвта изписа много истини.

Нощта е хладна. И проклинаш.

Но всичко тук е празно. От обичане.

 

И искам… да ме няма. Безпричинно.

И вечер да се сливам с мрака.

Да търся улици. Витринно.

Изтривам се. И пак съм непозната.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извини ме! Невярвам да си на 16 !!! БРАВО!!!
  • Наистина страхотен стих!
    Но помисли - щом те има, значи си нужна на някого.
    Поздрави!!!
  • И няма ме, и няма да ме има?
  • И това е хубаво, но наистина се слива с другото.
    Имаш много индивидуален и доставящ удоволствие стил.
    Върни си го.
  • Ани,благодаря ти много!Не се сърдя,разбира се!Харесвам искрените коментари,а твоят е такъв!Благодаря ти!
    Аз просто още се търся!
    Прегръщам ви!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...