Искам да мълча в потръпващия мрак.
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме.
Когато ме направиш никаква.
По-трудно е да полетя, умирайки.
Изпивай раните. И взимай всяко вдишване.
И искам да те няма. Че убиваш.
Кръвта изписа много истини.
Нощта е хладна. И проклинаш.
Но всичко тук е празно. От обичане.
И искам… да ме няма. Безпричинно.
И вечер да се сливам с мрака.
Да търся улици. Витринно.
Изтривам се. И пак съм непозната.