17.02.2019 г., 19:06

Икар

802 0 0

Той имаше мечта - да стори по-добър живота ! 

Да го направи мъдър и красив!

И подари една мечта на хората -

едно небе , безкрайни висини!

 

Издигаше се смело той нагоре

със насмолените крила!

А Слънцето го мамеше в простора

и го подкрепяше : "Ела!"

 

Икар загина , но остана вечен !

Вечно сред всички ни  от този свят.

Направи истина мечтата , песен -

затуй след него хората вървят ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...