И какво, ако дъжд над земята
се излива и вън е мъгла?
Аз не жаля за минало лято,
а очаквам с любов пролетта.
И какво, ако слънцето бледо
днес не топли и хапе студа?
Ще намеря у себе си нежност
и света си ще стопля сама.
И какво, че на ада в казана
като грешник прокълнат горя?
Падах толкова пъти - ще стана.
Имам силата пак да вървя.
И какво, че понякога губя,
че боли и от болка греша?
След житейските удари груби
не посипвам коси с пепелта
от угаснало, старо огнище
и не плача - изправям глава.
Вече знам - не превзема се с нищо,
чак до гроб, крепостта на духа.
© Вики Всички права запазени