Как искам много да ти кажа.
Но... нямам думи за това.
В сърцето си да ти покажа -
как диша в него любовта.
Думите, отдавна казали са други.
И тъй са силни, но някак чужди.
За туй на теб, по тези друми,
без думи казвам, че си ми нужен.
Сутрин, щом отворя очи,
на теб "добро утро" казвам.
А първите слънчеви лъчи
любовта ти ми донасят.
И вечер пак с тебе се разделям.
С много пъти "да ти е лека нощта".
Мисълта ми от теб не се отделя
и за миг. И какво от това?!
И какво от това,
че си толкова далече!
И какво от това,
че не мога да те докосна!
И какво от това,
че не понасям вече
разстояние, тишина
и крещящи въпроси!
И какво от това? -
нали се обичаме!!!
аз съм само цвят лила, люляк съм...
© Нели Илиева Всички права запазени