И казват остарявам...
И казват остарявам. Да, но в мене
живеят откачалки. Двеста, триста
и всеки крах е порив за летене,
ръба на пропаст те превръщат в писта.
Орисницата дето ме ориса
от лудницата някой я изгони
и с лявата ръка навярно писа
едни такива, мои си закони.
На възрастта ти, казват не прилича,
да те разплакват песен, болка куча,
душата ми ту вълча е, ту птича,
от котките на нежност аз се уча.
Матроните? Не ще да ги познава,
онази в мене дето все е боса.
И плюе на пари, престиж и слава,
на клюките. И точка по въпроса.
В мен триста ветрове са завилняли,
денят ми вечно весел и несресан,
любов си имам, песен и едва ли,
ще заживея, за да се харесам.
https://youtu.be/KewfYKJy8YU?si=FaFAzyf4BlOWE583
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
