И мойте дни
569
0
0
И мойте дни
Не ми остава кой знай колко...
И мойте дни са преброени.
И трябва да призная с болка,
пътеките са извървени!...
На всички времето не стига.
Не знам кога аз ще живея?
Бях вързан цял живот с верига,
не можех да се разпилея!
Тешах се винаги с мечтите.
Те бяха моите наслади!
Живота гонех по петите.
Не чаках никакви награди!
И днес, когато съм на края...
И пътят дълъг е след мене.
Аз пак се вглеждам във безкрая.
И любопитството ми стене!
О, до кога така ще бъде?!
Това се питам. И не зная!
С орлите няма да пребъда...
Аз знам, че всеки стига края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
