И на сто години
И на сто години
Човекът и на сто години
жадува вечно за любов.
Да търся ли за туй причини.
И да оспорвам тоя зов.
Знам, всичко старостта ни взима...
И всичко времето руши!
И цветето на младостта отнема,
а пък това - не ме теши!
Единствено добрите чувства
и в тъмното със нас вървят.
И само в тънкото изкуство
те могат да се проявят!
12.06.2013 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
